Как да не приемаш критиката навътре и да не се обиждаш от чуждите нападки?

Колко често ти се случва някой да те критикува с или без причина? Как приемаш критиката – сърдиш се или се стремиш да извлечеш максимума от нея? Факт е, че всеки човек реагира по различен начин на критиката, било то градивна или не. И докато от първата имаме нужда, за да израстваме и да се развиваме, то втората е излишна, но често е част от живота ни по една или друга причина и е в състояние да скапе настроението ни и да ни развали деня.

 

 

Човек сам избира приятелите си, но не може да избира всички хора, с които трябва да общува. Става въпрос за съучениците, учителите, колегите в работата и т.н. А и някои хора така грубо се намесват в личното ни пространство със заядливите си думи и неоснователната си критика, че просто няма как да ги подминем лесно. Има и такива, с които се налага да контактуваме често, а в същото време те са не особено възпитани, вежливи и емоционално интелигентни личности, с които общуването е трудно, а понякога дори неприятно.

 

Истината е, че от теб зависи дали някаква обидна дума или критика ще те засегне. Често това зависи от кого са изречени въпросните думи, а понякога зависи и от настроението, в което си в момента или дали нападките наистина се отнасят за теб или са някакви безсмислици. Без значение дали казаното се отнася за теб или не, важното е как ще реагираш. Единият вариант е да се впуснеш в безсмислено заяждане с човека, който те е нападнал, а другият е да пропуснеш думите му покрай ушите си. Вторият определено е по-труден (поне в началото, докато свикнеш,) но те съветваме да го практикуваш, защото така животът ти ще бъде по-лесен и приятен. За съжаление, първият вариант се практикува от голяма част от хората, но той всъщност доказва на другия човек, че е успял да постигне целта си и да те нарани. А ти не искаш да му правиш кефа, нали?

 

Как да реагираш, когато някой те напада словесно?

 

- в никакъв случай не се опитвай да правиш психоанализа на човека, който те напада и да го нападаш и ти, опитвайки се да уцелиш слабите му места. Най-вероятно ще ти се иска много да го направиш, но недей! Не се намесвай в чуждите емоции и не наливай масло в огъня. По-добре прояви здрав разум и не задълбавай, за да не излезе ситуацията извън контрол.

 

- опитай се да обърнеш емоцията на събеседника си в твоя полза. Кажи нещо от сорта на: „Виждам, че нещо си се ядосал, ще се радвам да продължим разговора, когато се успокоиш“. По този начин ще покажеш, че си забелязал гнева му, но думите му не са стигнали до теб и не са те наранили. Първоначално може да ти се ядоса за това, което си му казал, защото е вярно, но скоро ще му мине.

 

- има голяма вероятност, когато някой те нападне словесно, да искаш да му отмъстиш. Замисли се обаче какво ще постигнеш, опитвайки се да му го върнеш тъпкано? Реално ще изхабиш време и енергия да направиш нещо негативно, вместо да направиш нещо хубаво за себе си. Също така рискуваш след като отмъстиш, да осъзнаеш, че не си спечелил нищо от това и дори е възможно да се почувстваш зле. Затова по-добре не му отмъщавай!

 

- преди да приемеш критиката навътре и да се обидиш, обърни внимание на събеседника си. Помисли защо те напада, какъв е неговият мотив да го прави. Може би иска да те ядоса? Може би е ядосан на себе си за нещо, което е направил или не, вижда същото в теб и решава да те нападне, обиждайки всъщност себе си? Абстрахирай се от думите, които изрича и обърни внимание на емоционалното му състояние, на изражението на лицето му и езика на тялото. Така ще разбереш защо всъщност те напада и ще осъзнаеш, че те е лично, а просто си попаднал на неподходящото място в неподходящото време и си случайна негова жертва.

 

Каквото и да става, опитай се да не се се ядосваш и палиш за глупости. На всеки се случва да не е в настроение и да си го изкарва на околните. А и, ако покажеш, че си гневен и започнеш да обиждаш и викаш, единственото, което ще забележат околните, е твоята безпомощност в дадената ситуация и че всъщност тези думи явно наистина се отнасят за теб, щом се палиш толкова много.

Автор: Ралица Солакова